Години...и когато ти се случи няма начин да не се почустваш разтърсен от емоцията.До основи...Влияе ти...ужасно много...Губиш твърдата земя,изпадаш в безтегловност...Чувстваш се като изпъната струна-всичко ти въздейства и думичка, и жест...Разпиляваш се...И всеки остър завой те срива,но импулса в теб те кара да се изправиш и да продължиш...Съществото в теб се стреми неистово към другото и го търси.... Емоцията е като лавина,помита те,владее съзнанието ти...Не ми се е случвало от години-бях забравила какво е.Осъзнаваш го,опитваш да го потиснеш,съпротивляваш се макар и безуспешно.Но това е вътре в теб и след толкова години те кара да се чувстваш жив,дава ти силата и волята да се изправиш срещу условностите,да се съпротивляваш на рутината в ежедневието,дава ти волята да вървиш напред и да търсиш промяна...Кара те да се чувстваш жив...да живееш...

така си е... споделям мислите ти...
и те поздравявам, от сърце...