5. Петата тайна

“Ръката движи се, намисленото да изкаже
бърза: ни с благочестие, нито с шантажи
едничък стих да промени ще я подмамиш,
ни с всички сълзи – дума да изтрие даже.”

Откажи се от личната си история.

Когато моторната лодка разцепи повърхността на водата, зад нея остава бяла пяна, наречена диря. Тази диря не е нищо повече от следата на тази лодка. Отговорът на “Кое движи лодката?” е, че това е енергията от двигателя в момента. Тя кара лодката да се носи напред във водата. Възможно ли е дирята да движи лодката? Не. Приложете същата идея спрямо живота си. Дирята на вашия живот не е нищо повече от следата зад вас. Тя няма абсолютно никаква връзка с нещата, които преживявате или не преживявате днес.

Миналото ви е свършило! Приемете това! Като се обвързвате с него, не само гарантирате неподвижността си днес, но възпрепятствате излекуването си. Посочвайки миналите трудности като причини да не продължите напред с живота си, приписвате на дирята способността да движи лодката. Представете си един молив, който може да пише само историята на вашето минало. Няма никакви друго приложение.

Ще го запазите ли? За какво ви е? Можете да плачете цяла нощ за историята в този молив, за всичко в нея и за нещата, които бихте искали да изтриете, но всичките ви сълзи не могат да изтрият и една дума от миналото, както ясно се разбира от цитата по-горе на поетът-философ Омар Хайям. Приемете, че миналата ви история и всичките ви рани не са тук във физическата реалност. Не ги допускайте в ума си, защото те само ще размътят настоящите моменти. Вашият живот е една пиеса с няколко действия. Някои персонажи са с кратки роли, други пък – с дълги. Някои от тях са злодеи, а други – добри хора. Но всички те са необходими. Прегърнете всички и преминете към следващото действие.