Да ровиш в собствената си душа откривайки еднаквостите.Да чоплиш из миналото и грешките си отново попадайки на тях.Да проследяваш ежедневито и да ги откриваш.В детайлите да намираш еднаквости допълващи различостите.Предвидима ли съм-различия в допълването,в ин и ян,в времевото разминаване.Да се примириш с проблем.Да отстъпиш.Да се откажеш без да размислиш и потърсиш решение.Да не предвидиш варианти.Да не търсиш логика и едновременно да бягаш от нея.Това ти ли си?Нищо не се постига само с амбиция или чувство на дълг,постига се с любов-тя е импулса.Приликите ни помагат да се открием.Благодарение на различията виждаме какво ни носи близостта.В живота нищо не се повтаря,повторяеми са само усещанията за нещо,което искаш да се повтори.Кое е стоп?Страх.Страх стъпил на опит.С опит наричаме грешките в живота си.Всяка грешка ни шлифова и променя.Надгражда и не сме вече същите.Срах от неувереност.Защо да има неувереност след като опита те е променил?Стоп от причина или обстоятелство.Времето ги решава.Ако не може търсиш алтернативата.Различности в еднаквостите.Допълнения в празнотите.Взаимодействие между системите.Липсата на вътешна саморегулация и стремежа към запазване на целостта води до външно въздействие с противоположен знак и еднаква сила.Срещата,откриването точно на тази еднородна система с която можеш да се саморигулираш.Различности в еднаквостите.Допълване на различностите до цялост.Времето доказва запазването на целостта.А обичта е връзката,която я споява и държи.Вселената функционира и всяка малка вселена функционира взаимодействайки си,запозвайки целостта в общото,допълвайки различното чрез обич.Взаимодействие,функциониране,сила импулс...или просто любов...