Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.

Месни Заговезни през 2014 е на 23 февруари.

Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки" (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя месо постна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор... Затова празникът се нарича още и Прошка.