2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Слушам разкази на клиентки, приятелки, самата аз наблюдавам и разбирам, че мъжката полигамия е един много удобен мит.
Под мъжка полигамия нямам предвид ситуациите, в които мъжът е имал отношения с една жена, разлюбил я е или е изгубил интерес към нея, разминали са се в ценностите или нещо подобно, и после е срещнал друга жена. Това е най-нормалният и естествен ход на живота.
Под полигамия аз разбирам наличието едновременно на няколко жени и поддържането на няколко паралелни връзки, честата смяна и леката подмяна на партньорки. Нещо като месомелачка.
Прието е мъжката полигамия да се свързва с инстинктите и да се обяснява с тях. Природата, казват, мъжката природа била такава – че имат неосъзната потребност да оплодят максимален брой женски. Ако на 20-25 годишна възраст това все още може да се обясни с мъжката физиология и с повишения натиск на хормоните върху мозъка, то такова поведение на 40 години и нагоре е съвсем друга история.
На мен ми се струва доста изморително съчиняването на безброй измислици и извинения ту за едната, ту за другата жена, съществуването едновременно на няколко паралелни легенди за себе и постоянния контрол върху поведението... защото жените са глупави. От страни погледнато е просто суета на суетите. И някаква къртовска работа. За един зрял човек това би било много стресиращо.
Мисля, че цялата тази история в живота на мъжа се случва заради една добре известна психологическа причина – дълбока душевна рана от недостиг на любов. Дали още от майката, дали от жената, на него му е нанесена сериозна травма. Но за себе си и за околните той намира хиляди оправдания – ами, така е устроен, той си е мачо, жените го харесват... А дълбоко в неговата душа стои истината, скрита и от самия него – тъга, самота и липса на любов. Отсъствието на любовта вътре в човек е своеобразна личностна непълноценност.
За да обичаш другия, трябва да се потопиш в него, да му отдадеш частица от себе си, да се довериш... А това е страшно, любовта може да бъде болезнена. Докато сексът е напълно безопасен и за ума, и за сърцето.
Добре би било, ако сексът можеше да запълни тази празнина в душата, нали... Но празнина, получена от липса на любов, може да се запълни само с любов. Точно затова на тези мъже им е толкова важно да получат не само интимност, но и да накарат жената да се влюби. И ако успеят, това е балсам за душата им... дори за известно време те се чувстват прекрасно. Но това е едно безкрайно преследване, един лов с много трофеи, но без победител.
Секса с различни партньорки, безчислените неангажиращи връзки са същата зависимост, както и всички други зависимости. И няма как да се подреди цялостният пъзел на личността.
А без цялостност няма нито мир, нито хармония.
Превод: Gnezdoto
Физиологията не обуславя моногамия. Точно обратното е. След като може да се получи желание/у мъж, жена- без значение/ при контакт с непознат само на физическо привличане, танц, книга, еротичен филм то е ясно че съзнание или под съзнание дори нямат участие. Реакциите често са инстинктивни и наистина са резултат на заложения стремеж да се продължи рода. Човекът в развитието си далеч повече време е бил абсолютно полигамен и въобще не е познавал моногамията. Притежанието на имот и други блага/ на кого да ги остави/ както и религиозни норми поставят основите на моногамията. То и за това наказанията съгласно религиозните норми за изневяра са толкова сериозни. Клада, пребиване с камъни, давене, разкъсване...
Просто не е желателно да попадаш на тях.:))