"Най-дълбока форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си." - Сьорен Киркегор

Да си себе си и да го показваш, е ценно умение, от което понякога боли...
Да показваш на хората, които са около теб в живота ти, как те карат да се чувстваш - също.

Изисква се смелост да кажеш на някого кое в поведението му те кара да се усмихваш, да се чувстваш добре, щастлива и спокойна.
Същото е и с обратните чувства - кое те натъжава, обижда или прави нещастна и разочарована.
Това е израз на доверие.

Най-лесно е да хвърляш обвинение или да критикуваш - този е такъв или онакъв..., но от това няма никаква полза. По-трудно е да изречеш как се чувстваш. И ако човекът насреща държи на теб, ще се постарае да промени поведението си - ако те кара да се чувстваш добре с постъпките си и думите си - ще удвои усилията си - та кой не обича да бъде хвален?!

Ако те наранява и въпреки, че си споделил какво ти причинява поведението му, не се старае да го промени - то тогава няма място в живота ти. Всеки се променя единствено по свое собствено желание, единствено заради хора, които наистина обича.

Наскоро научих една много хубава мъдрост: "Доверието е проява на смелост."

Смелост е да гласуваш доверие на някого, защото това му показва, че го цениш и знаеш, че можеш да разчиташ на него.

Смелост е и да приемеш нечие доверие. Защото човекът, който ти го гласува, мисли същото за теб.
Защото да разголиш душата си пред някого е най-висша форма на доверие и не пред всеки се открива тази възможност - да надникнат в нечии чужди мисли, чувства и емоции - толкова дълбоко, колкото самият доверяващ се е посмял да се спусне някога.

Но за да проникнеш там също е нужно умение - умението да слушаш, наблюдаваш, да трупаш впечатления и да опознаваш другия - тихо и мълчешком - без да коментираш, осъждаш или преувеличаваш.

Точно това е тънката червена граница на най-прекрасните преживявания с хората. Особено с онези, които харесваш.

Колко хора приемат това поведение за смелост... и колко биха те сметнали за глупак...?!

Ето затова всички надянаха маските и се превърнахме в общество от равнодушни обвинители.

Няма да маскирам душата си, каквото и да ми струва това!

Да бъдеш себе си - това е най-важното.
Макар понякога ужасно да боли...
gnezdoto.