Здравите хора искат да са щастливи. Положителните емоции ни правят по-общителни, позволяват ни да мислим по-гъвкаво и са свързани с по-добро физическо и психическо здраве. Не случайно търсенето на щастието напоследък се превръща в истинска обсебеност.

Както с всяка емоция, щастието си има своето време и място. То следва естествените върхове и спадове в живота ни и прекаленият стремеж постоянно да си щастлив не е особено здравословен. В някои случаи търсенето на щастието може да се превърне в проблем.

1. Твърде много щастие

На пръв поглед изразът „твърде много“ по отношение на щастието като проблем звучи абсурдно. Щастието обаче е тясно обвързано с баланса между позитивните и негативните събития в живота ни. За да се развиваме са ни необходими и двата вида емоции – положителни и отрицателни. Има едно интересно понятие за хората, които не изпитват негативни емоции, и това е „психопати“. Това не означава, че хората, които са „прекалено щастливи“, са психопати, но има интересни паралели между двете състояния.

Интересни са и паралелите между прекаленото щастие и състоянието на мания при биполярното разстройство, при което се получава претоварване с позитивни емоции, водещо в някои случаи до крах в личния и професионалния живот.

Оставяйки настрани личностните разстройства, отхвърлянето, отричането на негативните емоции, опитите да се изпитват само позитивни такива може да има неприятни последици. Негативните емоции ни дават безценна информация например за това, че нарушаваме някакви социални правила; предупреждават ни за опасност или за това, че поемаме твърде големи рискове. Без тях може да изпаднем в наистина сериозни ситуации.

Макар и болезнени и неприятни, негативните емоции са необходима част от живота.

2. Щастие в неправилното време

Кога са ни нужни отрицателните емоции? Когато нещата не вървят добре.

• Щастливите хора не виждат предупредителните знаци за опасни хора и ситуации и са по-склонни да се доверяват, когато не трябва. Щастливите хора са и по-наивни.
• Страхът те подготвя за отговора „съпротива или бягство“.
• Хората мислят по-систематично, когато изпитват негативни емоции.

В някои ситуации гневът или завистта могат да бъдат мотиватори. Макар и щастието да е прекрасно чувство, в определени случаи точно негативните емоции могат да бъдат животоспасяващи.

3. Щастие по неправилен начин

Колкото повече се преследва щастието, толкова повече то се отдалечава. Когато хората правят съзнателен опит да бъдат щастливи, се наблюдава ефект на бумеранга – чувстват се по-нещастни, отколкото биха били по принцип. Според Ерих Фром например щастието не може да бъде самоцел, може да се постигне само като страничен ефект на друга, продуктивна дейност.