2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
1. Харесвате се на другите повече, когато допускате грешки
Тези, които с всички сили се стремят да бъдат безпогрешни, са ни по-малко симпатични от тези, които допускат пропуски. Грешките ни правят по-човечни. А съвършенството създава дистанция и дразнеща аура на непобедимост.
Това е т.нар. “Ефект на провала”, проверен научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в извършен от него експеримент слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало как някои от състезателите изпускали чашите си с кафе. Участниците в изследването единодушно посочили като най-симпатични именно тези, които разливали кафето.
2. Големите очаквания създават нова реалност
Ако вярвате в нещо, то ще се случи рано или късно. Това е т. нар. “Ефект на Пигмалиона”, изследван от психолога Робърт Розентал в неговата школа.
Веднъж, в началото на учебната година, той показал на преподавателите в школата му списък на ученици с много високи резултати на тест за измерване на IQ. Но, списъкът не отговарял на реалните резултати – Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на случаен принцип.
В края на годината именно те показали значително по-високи резултатите от всички останали.
„Моделираните” от Розентал очаквания на учителите към децата от списъка били по-високи и тези очаквания създали нова реалност. Розентал обяснява резултатите от своя експеримент така: това, което един човек очаква от друг, може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.
3. Колкото по-голям избор имаме, толкова по-малка е вероятността да сме доволни
Познато ли ви е разкаянието на купувача? Купува нещо спонтанно, а след това започва да съжалява: можеше да го взема по-евтино, да изчакам намаленията, другият модел беше по-добър и т.н.
Дори и нашето окончателно решение да е съвършено правилно, пак може да сме недоволни ако сме имали прекалено голям избор. Това е т.нар. „Парадокс на избора” – колкото е по-голям, толкова по-сложно е да се намери удовлетворяващо решение.
4. Колкото повече хората виждат, че се нуждаете от помощ, толкова по-малка е вероятността да ви помогнат
Ако имате нужда от помощ, не я търсете в тълпата. Ще сработи „Ефектът на свидетеля”.
Той е изследван и описан от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Накратко, когато доброволците в техния експеримент били информирани, че са единствените очевидци на нечия нужда от помощ, се отзовали 85% от тях. Когато редом с тях се намирал още един човек – процентът паднал до 65%. А когато наоколо имало още 4-ма свидетели, на помощ се отзовали само 31%.
Това е обяснението защо често свидетели на произшествия или престъпления не се опитват да помогнат на пострадалите – всеки смята, че някой друг ще повика полиция, бърза помощ и т.н. Единственият очевидец обаче осъзнава много бързо, че само той може да помогне и действа много по-бързо и решителни.
5. Вашите грешки не са толкова очевидни, колкото вие мислите
Усещането, че околните постоянно ни наблюдават е единствено и само игра на въображението. Параноята и неувереността в себе си, които чувстваме всеки път, когато допуснем грешка, не отразяват реалността.
Това е т.нар. „Ефект на прожектора”, проверен от екип психолози, който помолил група доброволци цял ден да носят странна тениска, а след това да оценят колко хора са ги забелязали. Оценките на участниците в експеримента били двойно по-високи от фактическото количество. Изводът е категоричен: вие се намирате в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смятате. Успокойте се и бъдете себе си, без значение къде се намирате и колко хора има около вас.
Източник: bufferapp