Благодарността ни към нас самите ни захранва с енергия, дарява ни с уважение и любов – необходими за здравословното ни физическо и психично проявление. Достатъчно е поне веднъж в деня да си благодарим, че се справяме добре, дори и затова, че сме станали рано и сме се приготвили бързо за деня – работа или почивка. Самоуважението предизвиква уважение и отвън. Разбира се, че не можем да се харесаме на всеки, но е достатъчно да сме доволни от себе си - повод винаги има. Достатъчно е да се огледаме и да видим какво притежаваме – тяло с глава, ръце и крака. Можем да говорим и да слушаме, можем да виждаме и да ни виждат, можем да се движим и работим. Имаме различни умения. Имаме покрив и необходимите неща за живеене. Всичко това е материалния израз на съществуването.

Колко пъти сме си мислили, че никой не ни разбира и точно в тези пъти не сме се постарали да се самоуспокоим да  се усмихнем на себе си и да си благодарим, че се движим през живота независимо дали се упрекваме или не, и независимо от нашето желание на всяка цена да успяваме. Често си задаваме въпроси дали това, което виждаме го виждат и другите и дали това, което ни вълнува нас  вълнува и хората около нас. Дали нашите вкусове съвпадат с вкусовете на най-близките ни.

Всеки е уникален и във възприятия и в изяви. Ако можем да променяме себе си по начин който ни харесва е добре, но при отказ ни променя околната среда. Човешкото същество е със заложби да еволюира и да се самоопознава, и да се самовъзпитава. През различните етапи от живота си сме различни, дори в един и същи ден ни вълнуват различни неща и изпитваме различни чувства. Поставени сме сред обкръжение, което ни влияе постоянно и нашия инстинкт за самосъхранение ни диктува как да постъпваме според нивото на познанието, което сме достигнали.

Всичко това е нашето богатство и като го забележим  сме доволни  и благодарим, или искаме още и мърморим. Благодарността е човешки израз и имаме много поводи да я изкажем – на себе си или на хората.

Да забележим, да оценим и да благодарим!