Събитията са нещо относително, както когато сме във спрял влак и до него се движи друг влак имаме усещането, че нашия се движи. Възприятията зависят от отправната точка.
Но ако вземем същия този влак пътуваш от град А до град В. Най-обикновено пътуване с влак. За за различните хора, това пътуване ще е съвсем различно.
За пътниците е придвижване. За персонала е работа. За изпращачите е раздяла, за посрещачите очакване. За страничните наблюдатели просто влак. И това е само погледнато в най-общ план.
За всеки пътник от влака, пътуването е съвсем различно изживяване. Това зависи от толкова много неща, че е невъзможно да се изброят. Първо зависи от това дали обича да пътува и то с влак или не, в какво настроение и здравословно състояние е, дали е попаднал на приятна компания или присъстващите го дразнят и т. н.
Същото е и за персонала. Каква длъжност заемат, дали си обичат работата в какво емоционално и здравословно състояние са.
За изпращачите и посрещачите зависи и кого посрещат и изпращат.
За наблюдателите, колкото и безразлични да са към точно този и който и да е влак също може да им е интересно или дразнещо преминаването му.
Ако е математик, ще си мисли за него като задача за решаване с време и разстояние. Ако е техник, ще си мисли за поддръжката му, разходите на гориво и други подобни неща. Ако е художник, може да го нарисува. Ако живее до гарата сигурно го драни всичкия този шум на преминаващи влакове.
И всичкото това разнообразие за едно и също събитие – пътуването на един влак.
Но това важи за всяко друго, кое да е събитие. Дали сме в центъра на вихъра му или страничен наблюдател и доколко и как сме ангажирани с него и в какво състояние сме в момента.

И който и да кара влака, ако умеем да променяме отправната точка, бихме могли до някаква степен да променим усещането за събитието, в желана за нас посока.

Й.Богомилова