Преглед на оригинала

В далечната 1897 г. едно 8-годишно момиченце пише писмо до вестник „The Sun“ (New York Sun), в което задава един от най-съществените въпроси, продължаващи да вълнуват човечеството - има ли Дядо Коледа? Mалкатa Вирджиния моли изданието като авторитетен символ на истината и достоверността да отговори на въпроса. Тогава журналистката и редакторката Франсис Чърч сяда и пише отговор, публикуван от изданието, който се превръща в едно от най-трогателните и споделяни и до днес искрени послания за силата на вярата.

Писмото на малката Вирджиния и статията на Франсис Чърч, които публикуваме по-долу е нашият поздрав с много любов към вас, скъпи наши приятели и читатели за този светъл празник. Вярвайте и пазете вярата!

-----------------------------------------------------

„Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.

Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.

Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“

Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?

ВИРДЖИНИЯ О"ХАНЛЪН

115 ЗАПАД ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТА УЛИЦА“

--------------------------------------------------

"Ние изпитваме голямо удоволствие да отговорим веднага на писмото
отдолу, изразявайки в същото време нашето голямо удовлетворение, че
неговата вярна авторка е сред приятелите на „Сън“:

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има имаме друга радост освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.

Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени и които са невидими в този свят.

Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Всичко ли е истинско? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.

Да, има дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и живее завинаги. След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце!