Приготвихме се да отидем на почивка. Пуснахме тел. секретар, покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата. Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се шмугне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се в къщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшиша да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка й.
   Върнах се запъхтян:
- Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, щото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата.
  Тишината в таксито можеше да се пипне.