2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2014 20:54
Tempus fugit, гласи латинската сентенция, която човек толкова често изрича и която звучи като едно от проклятията на живота. В превод на български тази фраза звучи така: Времето лети. И действително, дните, седмиците и месеците се изнизват толкова бързо и необратимо, че понякога с мъка асимилираме факта, че чувството как като че ли вчера сме разтурили коледната елха, а, ето, пак наближава времето да инсталираме и запалим лампичките, е илюзорно. Една година е минала и са се сменили цели четири сезона! Тази зашеметяваща скорост понякога ни пречи да се насладим докрай на промените, които настъпват в и около нас, включително на магическата трансформация на природата при смяната на зимата с пролетта и на лятото с есента.
Освен щипещите нотки във въздуха, отрупаните маси на пазара с типичните за сезона плодове и зеленчуци и скъсяването на деня за сметка на нощта, промяната на цвета на короните на дърветата и засилващия се с настъпването на октомври листопад вероятно са най-осезаемите признаци за идването на есента и подготовката на природата за зимата. Още в училище децата научават каква е причината за това "поведение" на широколистните дървета и храсти – хлорофилът, както е наречен зеленият пигмент в листата, който произвежда енергия за живите растителни видове, постепенно започва да се разрушава, при което листата разкриват цялата си палитра от алтернативни цветове, преди да се отронят мъртви на земята.
Един пъстър килим от шумоляща листна маса, която ще просъществува само няколко дни или седмици, преди да бъде отнесена някъде надалеч от северния вятър, от хилядите забързани човешки стъпки на хора, вдигнали високо яките на шлиферите си, и от дъжда, измиващ всички следи на лятото от земята, за да я хибернетира до пролетта
Tu Hwnt I’r Bont Tearoom, Тларууст, Северен Уелс
Алеята на поетите в Сентрал парк, Ню Йорк
Езерото Монро в Квебек, Канада
от framar.bg