2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Еньовден – денят на прастари магии и гадания
Един от големите неподвижни християнски празници е Еньовден, чието място в календара съвпада с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта – най-къса. С тази си характеристика той е важен за хората, живеещи по нашите земи още от древността. Това определя и същността на свързаните с него традиционни представи, поверия и вярвания. Затова е свързан с толкова прастари магически обредни практики и гадаене.
Според народа от Еньовден започва далечното начало на зимата, за което казва поговорката: „Наметнал си Еньо кожуха, та да върви за сняг”. Във връзка с астрономически важната същност на слънцестоенето е широко разпространената представа, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то трепти, играе, къпе се в росата и който види това ще бъде здрав през годината, а пък за който види сянката си (особено без глава или наполовина), това предвещава тежка болест и даже смърт.
Общо българска е представата, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова на този ден преди изгрев старите билкари и лечители ги събирали най-много. На Еньовден, преди да се „роди” слънцето, жени-баячки и магьосници ходели сами да берат билки – за да не научи никой ценното им знание. За еньовденски треви и билки тръгват и други стари и млади жени и моми. От набраните цветя и треви правят еньовски (яновски) китки и вият венци, вързани с червен конец. Някъде правят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън под стряхата или на покрива. Сутринта, по това дали китката е свежа или не гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях препушват, т.е. кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
Билките, които се берат на Гергьовден, Йеремия и Спасовден се използват повече за лекуване на добитъка, а еньовденските са най вече за хората. С тях се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Вярвало се, че за всяка болка си има билка, само за половин болест – няма, защото билките са 77 и половина.
Важен елемент на еньовденската обредност е измиването за здраве във вода (на река). Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето се е окъпало в нея (източните славяни наричат празника Йоан Купала). Целият празничен комплекс е едно сложно преплитане на обредите за здраве с култа към водата и слънцето, както и вярата в плодоносната и лечебна сила на еньовденската роса. Върху тази вяра са изградени и магическите практики в далечното минало жени-магьосници (мамници, бродници) да „обират” чуждите ниви (яхнали кросното от стана, голи и в пълно мълчание) като събират в тъмни зори росата от житата и я отнасят в своята нива. Разбира се всеки стопанин е вземал мерки срещу това зло, заженвайки от нивата си по няколко класа, за да си запази берекета.
На този граничен във времето ден се правят и много гадания за плодородие, здраве и задомяване – напяват се пръстени, прави се обичаят Еньова буля. Обредното лице, което дълбоко в същността си е съдбата, обикновено е малко момиченце – натъкмено като невеста. Момите го носят по ниви и ливади, край селските кладенци и във всяка къща, където пеят песни-предсказания за добруване и имотност. Изваждайки пръстените от котлето с мълчана вода, нощувало под трендафил, малката „Фата Моргана” наричала за любов и женитба, отговаряла на въпроси за здраве и берекет. Някога хората вярвали, че „каквото е казано – ще стане!”.
източник: http://myvelikoturnovo.com/…/%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0/