Произход на думата емоция: motere (лат.) – движа се; emotere – местя се.

По същността си всички емоции провокират действие. Фактът, че емоциите са подтици към действие, е особено очевиден при животните и децата. Всяка емоция в нашия емоционален репертоар играе уникална роля. Те задействат автоматични програми за решаване на различни житейски ситуации, заложени от еволюцията вътре в нас. Главната неврална верига на емоциите е налице още при раждането. Тя е работила безотказно през последните 10 000 години.

Огромна пияна маймуна, завладяна от бурни емоции, се забавлява до брега на тихо и красиво езеро. Тя сяда, ляга, въргаля се по гъстата свежа трева. От време на време се изправя на задните си крака и ръкомаха застрашително с мощните си ръце. Любимото занимание на маймуната е да хвърля камъни в езерото. Когато протегне ръка към небето, тя разтваря широката си длан и изневиделица в шепата и се появява камък. Камъкът сякаш се материализира от нищото в ръката на маймумата. В този момент тя надава възторжен вик, запокитва камъка към езерото и се надига на пръсти за да види цамбурването му във водата. С вирене на джуки и радостни емоции, маймуната наблюдава вълните, набраздяващи гладката повърхност на езерото. Камъните, които маймуната хвърля, са два вида – бели и черни. Белите камъни, като паднат във водата, образуват красиви, грациозни вълнички в езерото. Вълните, образувани от черните камъни са с неправилна форма и водят до помътняване на водата. Когато се случат няколко поредни черни камъка, водната повърхност се развълнува, сякаш буря е излязла в езерото.

Пияната маймуна е аналог на човешкия мозък. Камъните, които се появяват от „нищото” в ръцете на маймуната представят човешките мисли. Вълните в езерото са емоциите, породени от мислите.  Бурната водна повърхност е символ на лошото настроение. Настроението се формира от преобладаващите емоции през деня, седмицата, месеците, годините … живота. Цялото езеро е символ на човешкото тяло с всичките му органи, системи и анатомични структури.

Мозъкът на някои хора генерира предимно приятни мисли. Тези мисли пораждат приятни емоции и съответно добро настроение. Такива хора са вечно засмени, щастливи и доволни. На другият край на скалата се намират хората, които са винаги намусени и сърдити. Сякаш целия свят им е крив. Те постоянно мрънкат, недоволстват, негодуват, ругаят. Сещате ли се какви мисли и емоции преобладават в умовете им?

Белите камъни (добрите мисли) водят до приятни емоции:

Радост: щастие, наслада, облекчение, задоволство, блаженство, удоволствие, веселие, гордост, чувствено удоволствие, вълнение, възторг, блаженство, удовлетворение, еуфория, възхита, екстаз.

Любов: одобрение, приятелство, доверие, привързаност, обич, благоразположение, агапе.

Изненада: шок, учудване, удивление, изумление. Тази емоция би могла да бъде и неприятна.

Черните камъни (лошите мисли) са причина за неприятни емоции:

Гняв: ярост, несдържаност, негодувание, яд, раздразнение, възмущение, неприязън, нетърпимост, враждебност, досада, раздразнителност, омраза.

Тъга: скръб, печал, нерадост, униние, меланхолия, самосъжаление, самота, угнетеност, потиснатост, отчаяние – тежка депресия.

Страх: безпокойство, лошо предчувствие, нервност, загриженост, ужас, опасение, тревожност, нерешителност, раздразнителност, боязън, уплах, гнет – фобия и паника.

Отвращение: презрение, пренебрежение, незачитане, погнуса, омраза, антипатия, омерзение

Срам: вина, смущение, огорчение, разкаяние, унижение, съжаление, обида, угризение, малоценност

Ревност: сложна емоция, която представлява комбинация от няколко други – гняв, тъга и страх. В ревността липсва любов. Който ревнува, той не обича.

Любовта означава да казваш „да“ без ограниче­ния и условия. Докато любовта все още из­бира, тя не е истинска любов, защото любовта не разделя, а изборът прави тъкмо това. Любовта не познава ревност, защото не се стреми да притежава, а се разлива като река.

Лошите мисли водят до неприятни емоции. Когато преобладават, неприятните емоции развалят настроението. Непрекъснатото лошо настроение създава дисхармония в тялото. Дисхармонията, нарушаването на равновесието в тялото, руши човешкото здраве и води до заболяване. Погледнете етимологията на английската дума за болест – disease: dis – нарушение, смущение; easy – леко, спокойно.

Страхът е една от основните негативни емоции, които тровят живота на хората. При страх кръвта се оттича към големите скелетни мускули – краката, което улеснява бягството. Когато кръвта се оттегли, лицето пребледнява. Това е причината за усещането, че във вените ни „тече лед”. Едновременно с това тялото замръзва, дори и само за миг, може би като възможност да преценим дали няма да е по-добре ако се спрем. Кръвообращението в мозъчния център на емоциите отключва приток на хормони, което поставят тялото в състояние на повишена будност, чувствителност и готовност за действие, а вниманието се насочва към непосредствената заплаха, за да прецени как да се реагира.

„Тя чу щракането на кибритената клечка зад гърба си и помисли, че той си пали цигара. Затова не се обърна. Продължи да се преоблича до отворената врата на колата и да хвърля дрехите си върху задната седалка. Клоните на плачещата върба лазеха като змии по белия таван на ситроена. Колата заприщваше тесния път през гората, който бе заприличал на тунел от зеленина. Къпинаците, обрасли дънерите наоколо, правеха гъсталака непроходим.

Яника по-скоро подуши огъня, отколкото успя да го зърне. Първата и мисъл: „Ега ти цигарата!”, се основаваше изцяло на първоначалното предположение. Обонятелният и мозък за части от милисекундата изпрати възприетата миризма през мозъчния и ствол в таламуса. Оттам като светкавици тръгнаха два нервни импулса със скоростта на светлината. Единият прониза като мълния сензорната зона в темпоралния лоб на главния мозък, където се разрази буря на прецизен анализ и вникване в причината. Другият импулс прелетя през бадемовидното ядро и задейства централната алармена система, а след това нахлу в хипокампа – друга мозъчна структура, играеща роля на библиотека, където се осъществи бърза проверка за сходни миризми.

„ПОЖАР! ПОЖАР!” – изкрещя след секунда мозъкът на Яника, и сирената на тревогата завибрира в цялото и тяло. Мускулатурата и се стегна, дишането се забави, пулса и се учести, а гърлото и се сви, готово да закрещи от страх.”

Всъщност, тук са прескочени доста мозъчни структури, които се задействат при тази реакция. В действителност невралната верига на страха изглежда по този начин:

Тук е решаващия момент за това, дали реакцията ще се разгърне докрая или ще спре. Ако проверката на хипотезата за причината доведе до успокояващ извод, веригата се прекратява. За съжаление, в повечето случаи липсва задоволяващ резултат и това води до задействане на „тревога” от бадемовидното ядро.

Времето за разгръщане на цялата реакция е само 1 секунда!

Крайният резултат от тези събития цели да подготви организма за „Борба или Бягство”. Стягането на мускулатурата, учестяването на сърдечната дейност, забавянето на дишането, стомашният спазъм и разстройството – всички тези мигновени физиологични процеси са подчинени на реакцията „Бий се или Бягай”. Тази подготовка е била жизнено необходима за оцеляването на първобитния човек при защитата му от диви зверове и дебнещи навсякъде опасности. В днешния цивилизован свят, тези реакции често са излишни, с изтекъл срок на годност. Въпреки това, почти всеки човек реагира на събитията от ежедневието с емоционален репертоар от времето на динозаврите. Поддържането на лошо настроение и подхранването на лошите емоции с негативни мисли руши здравето и води до редица заболявания. Механизмът на развитие на тези болести е заложен в начина на въздействие на човешките емоции върху органите на тялото.

В медицинските университети по света от началото на деветдесетте години на миналия век се преподава нова научна дисциплина, наречена Психоневроимунология. Тази наука изучава структурата, функциите и взаимовръзките на т.нар. ПНЕИ система – Психо- Невро- Ендокринна и Имунната системи. Психиката, нервната система, жлезите с вътрешна секреция и имунитета са свързани в едно цяло, като паяжина. Ако подръпнете единия край, цялата структура се деформира и усуква. По тази „нова” дисциплина студентите, бъдещите доктори, научават връзката между мислите и емоциите от една страна и заболяванията, дължащи се на неадекватна имунна защита – инфекции, алергии, автоимунни заболявания, тумори.

Негативните настроения и емоции могат да отслабят имунната система и да благоприятствуват развитието на различни заболявания. Нещо повече, емоция на един човек може да повлияе състоянието на друг. Така например, ако мъжът редовно демонстрира презрение, у съпругата му се наблюдава подчертана склонност към различни здравословни проблеми – от чести настинки и позиви за уриниране до инфекции и стомашно-чревни проблеми.

Ние предаваме и долавяме своите настроения дори чрез безмълвно общуване, при което някои наши контакти са отровни, а други – живителни. Този обмен на емоции протича неуловимо,  незабележимо. Ние препредаваме чувствата си по същия начин, по който си препредаваме вирусна инфекция. При всеки контакт изпращаме емоционални сигнали и те достигат до другите. При взаимодействие между двама души, посоката на пренос на настроението е от този, който умее по-енергично да изрази своите емоции, към по-пасивния. Тук важат физичните закони за движение на газове и течности от място с по-висока концентрация към място с по-ниска концентрация. По същия принцип се пренася и енергията във вселената. Индивидът с по-голяма сила на духа и по-голяма емоционалност обикновено е онзи, чийто емоции подчиняват другия. Доминиращият партньор говори повече, докато подчиненият наблюдава повече лицето на другия. Това се има предвид, когато казваме: „Върти ги на пръста си”.” Основният принцип в социалния живот е: Емоциите са прилепчиви! Когато общуваме с друг човек, добре би било да си даваме сметка каква емоция излъчваме или приемаме.

Мозъкът. Той е над всичко. Чрез своите мисли. Мисълта генерира определени емоции. Емоциите са нервнофизиологични реакции с физически последици. Нервни импулси, медиатори и хормони неуморно пренасят заповедите на мозъка до изпълнителите – различни органи и системи. И така, мисълта неизменно води до съответните емоции. Емоциите творят нашето състояние на здраве, болест, а може би и смъртта.
http://zdrave-bg.eu