Всеизвестно е, че страстната любов не може да продължи вечно, като причината е и от биохимичен характер, твърдят учените. Действието на биологически активните вещества, определящи емоционалното отношение към даден човек, с времето става по-слабо изразено, а това води и до намаляване на влечението. По мнението на различни изследователи този процес се развива след 2-4 години съвместен живот – период, през който според статистиката се случват и голяма част от разводите. Установени са няколко етапа на емоционална привързаност

Първи етап – възникване на влечението. В този период определящо значение за избора на партньор  има отделянето на особени миризми, или феромони. В животинския свят феромоните сигнализират кога потенциалният партньор е настроен за чифтосване. При хората действието на тези химични вещества, отделяни от мозъка, е по-слабо, но не по-малко важно. По тази причина в състава на мъжката пот влиза химичното вещество андростенол, което действа притегателно на жените. А в състава на женския вагинален секрет има вещества, наречени копулини. Както показват изследванията, те повишават сексуалната привлекателност на жените. Освен това е открито, че мъжете реагират по-активно на мириса, отделян от жените, когато те са в овулация. Това се проявява в повишаване на нивото на тестостерона в кръвта на мъжете.

Втори етап – влюбване, или увлечение. По мнението на различни учени той продължава от 1 до 3 години. На този стадий стимулиращо въздействие на мозъка оказва фенилетиламинът, а също така и допаминът и норепинефринът. Фенилетиламинът ускорява процесите на метаболизъм в човешкия организъм и понижава апетита. Всъщност той присъства и в някои природни вещества като какаото и розовата вода (ето защо бонбоните са толкова популярен подарък). Другият невротрансмитер – допаминът, повишава сексуалната възбуда и потребността от секс.

Изредените вещества са в една група с така наречените амфетамини – възбуждащи средства, под въздействието на които се проявяват приповдигнато настроение и еуфория. Затова безпокойството, възбуденото състояние, безсънието, загубата на апетит, неспособността за концентрация и резките промени на настроението са често срещани признаци при влюбените. Интересно е, че концентрацията на допамин се повишава под въздействието на алкохола. Така че, ако поради излишък на чувства ви се е повишил допаминът, това може да предизвика усещане на реално опиянение.

По мнението на учените безумната романтична любов е свързана точно с изработката на допамин и може да продължи не повече от 30 месеца. След това човек или преминава в друг стадий на любовта, или насочва емоциите си към друг партньор. Това се случва при хора, които са пристрастени към етапа на влюбване. Тоест към еуфорията съпътстваща този етап.
Във всичко, което правим, говорим или чувстваме, има химия. Има химия в увлечението, във всеки вид страст, мечти, приятелство. Всичко, разбира се, е много сложно – при мозъчната дейност се образуват много съчетания и комбинации. Но това подлежи на изследване и новите методи, включително сканирането, позволяват да се разбере как работи мозъкът. Това съвсем не изключва чувствата. Може да знаем всички съставки на парче шоколадова торта и все пак с удоволствие да го ядем. По тази аналогия може да знаем много за романтичната любов и все пак, когато ни се случи, да изпитаме несравнима еуфория.

Трети етап. След влюбването, както твърдят биохимиците, настъпва следващият етап – периодът на привързаност. Той също се определя от действието на различни химични вещества в главния мозък. Привързаността не възниква изведнъж, а в течение на времето поради адаптацията на организма към амфетамините. Горе-долу две години след акта на влюбването в главния мозък започват да се изработват група химични вещества със седитивно действие, наречени ендорфини, за да противостоят на високото ниво на фенилетиламина. Успокояващото действие на ендорфините дава възможност на човека да се отпусне и да се почувства по-комфортно и уверено. Освен това при прегръдка, докосване и физическа близост се отделя веществото окситоцин, с което е свързано изразяването на такива преживявания като оргазъм и сексуално удовлетворение. Но някои хора предпочитат състоянието на еуфория при по-високото ниво на фенилетиламина, така че се опитват да са постоянно влюбени, непрекъснато сменяйки партньорите си.

Понякога наричат окситоцина „хормона на верността”. Този хормон се излива в нашия организъм при докосване и галене и затова се нарича още „хормонът на гушкането”.  Както установяват учените, той играе важна роля за поддържането на устойчиви отношения между съпрузите. Доказано е, че окситоцинът се изработва в големи количества по време на раждане и оргазъм.
Спокойно може да се заключи, че преминава не самата любов, а страстта и буйните емоции. Възможно е те да преминат в по-дълбоко чувство, което може да се нарече също любов, или преданост, привързаност, уважение, навик от съвместно съжителство. Все пак това е абсолютно естествен химичен процес, казват учените.