любов :: да приемеш

За любовта има много определения и може би нито едно не е напълно точно и пълно.Появява се от нищото и първоначалното привличане се разразява в буря от емоциите на влюбването.Когато е взаимно-добре!Каквото и да се случва и както и да се случва в живота на единия или другия моста между тях съществува през времето и пространството и всеки един от двамата мисли за другия и дори да не се виждат с месеци и да не се чуват с дни те взаимно се усещат.Всеки в даден момент проявява и толерантност, и воля,и търпение,но някъде дълбоко в себе си всеки знае, че са заедно и ще бъдат независимо от обстоятелствата.И това което ги води е една спокойна,нежна любов.

Но когато не е взаимно, тогава?Честен си и казваш, че не можеш да отговориш със същото.Но другата страна обхваната от еуфорията не приема.Уважаваш състоянието в което се намира,стремиш се да не нараняваш и без това станалата му прекалено чуствителна душа.Приемаш връзката под напора на неговата убеденост и надежда,че ще се получи между вас.Но твоята душа си остава затворена във времето.Между вас има пукнатина и колкото влюбения в теб се опитва да я заличи,толкова по-голяма става тя.В теб липсва онази толкова съкровенна сила,която да те кара да трептиш,както е при него.Интимностите които той желае толкова силно,ти самият ги усешташ като насилие над собствената ти душа.Сърцето ти остава затворено.С разума си разбираш,опитваш се да бъдеш толерантен за да не нараниш жестоко другия.Но това е грешка!Така подхранваш надеждата му и илюзията,че връзката ви върви и има бъдеще.Отново и отново казваш, че не го обичаш, а само го приемаш.А може би в себе си тайничко се надяваш времето прекарано заедно да е фактора,който ще те накара и теб да се влюбиш и да се отдадеш на подобни чуства.Но напротив-пукнатината става все по-голяма с времето,опознаването и сближаването помежду ви.Не изпитваш необходимост да го чуваш,понякога разговорите с него ги усешташ като бреме и изгубено време,настойчивостта му за интимност започва да те отвращава.И идва момента в който заставаш пред себе си и се питаш-защо в стремежа си да не го нараниш осакатяваш живота и на двамата?Ти не изпитваш нищо, другия живее в собствените си заблуди и празни надежди.И още преди да осъзнаеш,че го подвеждаш, разбираш че всъщност си излъгал първо себе си, приемайки нечия любов,но неможейки да и отговориш със същото.И тогава идва момента на взимането на решение.Да продължиш ли или да отблъснеш човека който те обича?

Трудно решение.Трябва да застанеш пред себе си,да погледнеш навъре и да потърсиш гласа на сърцето си.И докато разума крещи-не отхвърляй такава силна любов,не го наранявай,не се знае дали някога ще срешнеш отново такъв всеотдаен човек,готов да направи толкова много за теб,сърцето стои безчуствено и отвръща-не мога,не го желая,приемам всичко хубаво и лошо в него,но не го желая,отговарям на нежността и интимността му насилвайки се и не мога да трептя във синхрон с неговото сърце.И тогава започваш да слагаш на везната:

-общувате ли ,споделяте ли,носи ли това общуване удоволетворение и на двамата

-говори ли ти обидни неща

-вярва ли ти,а ти на него

-честен ли е теб,а ти-имаш ли тайни,доверяваш ли му се

-опитва ли се да властва,да контролира ли те психически и физически,поема ли отговорност

-как се чустваш с него-задушен и нервен ли си или си спокоен и те кара да се усмихваш

-обвинява ли те в изневяра или флирт

-наслаждавате ли се без проблем на личното си пространство

- в интимен план насилвате ли се да правите неща които не ви харесват

И тогава решаваш да се освободиш от тежестта, която тази любов носи в твойта душа и да дадеш шанс на другия да намери точно този, който е готов да му отговори със същите силни чуства и с който да трептят в синхрон душите им.И в този момент на раздялата всъщност се оказава,че ти си много повече истински и му даваш много повече любов,разделяйки се с него макар и наранявайки го,отколкото приемайки чуствата му и задържайки го край себе си.Но в този момент тябва и да се изправиш срещу собствените си страхове и да си готов да приемеш агресията,злобата,омразата и отмъстителността на отхвърления, ако той ги прояви.Любовта е странно изменчива,случва се да се пречупи и изроди.За мен лично е непонятно как може да проявиш подобни чувства към човек, който си обичал така безумно,но хората са различни.А може би любовта е различна-тази еафоричната,нестабилната се изражда,а другата остава дълбоко свита в сърцето,но запазва топлината си.

И осъзнаваш, че раздялата е необходимост в тази неравна,едностранчива любов.Осъзнаваш го,а е минало време,време което и двамата сте загубили в търсенето,желанието и приемането на общата ви любов-илюзия,в нейната нестабилност и неистинност, и взаимността ви се оказва пясъчен замък,който вълната на времето безпощадно събаря.