Фердинанд Швал не бил нито архитект, нито прочут строител. Бил обикновен селски пощаджияв в малкия Отрив,   Южна Франция. Една нощ в съня си видял приказен замък, замък-мечта. Съня му го вдъхновил до такава степен, че започнал да пълни пощальонската си чанта с камъни, които намирал по пътя и така - камък по камък, в градинката си, издигнал замък.  Когато камъните в областта свършили той не се отказал, а забъркал бетоноподобна смес, с която довършил строежа.  Така изградил мечтата си от камъни, сам, с двете си ръце, много вдхновение и вяра, че няма нищо невъзможно, стига да го желаеш достатъчно силно.

На тази си мечта той посветил 43 години от 88 годишния си живот. Желанието му било замъкът да бъде последния дом за него и съпругата му. Когато съпругата му починала обаче, местните власти забранили на Швал да я погребе в замъка, затова той изградил умалено копие на създаденото от него творение върху гроба на любимата си жена. Няколко месеца след като го завършил, през 1924 година, починал и той.
Казват, че творението му е невероятно пищно и смайва с фантастичността си, с разточителната украса от женски форми, животни, птици, цветя и листа. Като повечето велики хора, той не бил оценен подобаващо от съвремениците си. Съселяните му гледали с присмех на дългогодишния му труд и го считали за луд странник, който губи живота си. Години по-късно френските сюрреалисти били очаровани от делото му и отдадените му пожизнено почести били своеобразен обществен триумф на делото му.