2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2109 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2013 03:02
17 Септември - Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София
Честит празник на всички носещи в себе си Мъдрост, Вяра, Надежда и Любов!
Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
В народният календар празникът символно се отъждествява с нравствения кодекс на българина. Стопанките месят питки на този ден и ги раздават с грозде и други есени плодове за здраве, щастие, любов и плодородие. Пеят се песни, играят се хора. Извършват се кръщенета и венчавки. Празнува се в чест на православните добродетели и традиционни морални норми – честност, мъдрост, вяра, надежда и любов. Смята се, че човек трябва да се стреми да бъде честен и добър християнин, да помага на нуждаещите се, да избягва злите деяния и лошите постъпки. Народът вярва, че доброто никога не се забравя от Господа Бога и се оценява достойно. Добрият човек, може да не е богат, но никога не остава сиромах. За лошото злите хората се наказват до 3, 6 или 9 коляно.
Пожелавам Ви, Вярата да бъде ваш спътник. Вярвайте! Вярвайте в себе си. Вярвайте в тайнствените шепоти на сърцето, защото то никога не греши.
Не губете Надежда. Надеждата е безкрайна, силна. Тя побеждава всяко съмнение, тя е вашата пътеводна светлина, тя е тази която ще топли уморените ви сърца. Не я убивайте, защото тя ще ви отнеме Вярата и Любовта...
А Любовта? Обичайте хората около вас, защото благодарение на Любовта, ставаме истински творци на собствените си животи. Любовта ни прави хора. Отворете сърцата си. Тя е тук, приемете я!
Обичайте, вярвайте и се надявайте!
Честит празник на всички именници!Честит празник на столицата ни!
