Зимен КРЪСТОВДЕН

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа. Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни„, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

Обичаят Совойница

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Совойница е обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди ЙОРДАНОВДЕН само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че совойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук със семейната обредност
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с парa.
/автор: Инна Георгиева/
Поверия: смята се, че ако тази нощ звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Вярва се още, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан.
Кръстан произлиза от "к р ъ с т" (превод на грц. stauros - "кръст") и означава "въздвижение" на честния кръст. Хубави, значещи, позабравени български имена.
Да им е честито на именниците. И да са здрави и силни с името си.